Докато отглеждам децата си, често си припомням думите на Джибран Халил Джибран:

     "Вашите деца не са ваши деца.
     Те са синове и дъщери на копнежа по живота сам за себе си.
     Те идват чрез вас, но не от вас и макар да са с вас,все пак не ви принадлежат.
     Можете да им дадете обичта си, но не и мислите си, защото те имат собствени мисли.
     Можете да приютите телата им, но не и душите им,
     защото душите им ще се гмуркат в утрешния ден,
     който е недостъпен за вас дори в сънищата ви.
     Можете да се мъчите да сте като тях, но не се опитвайте да ги направите като вас.

     Защото животът не се връща назад, нито задържа вчерашния ден..."

"Малко са умовете загинали от износване, повечето ръждясват от неупотреба."

Т`ва ми го каза един приятел... Боуви някой си го бил казал...  

Ма не помни кой точно е тоя Боуви и дали всъщност не е жена...

Та... Употребявайте си мозъците и им чистете редовно ръждата!                                                                             

                          Хуморът е като презерватива - колкото е по-тънък,

                          толкова по-голямо удоволствие получаваш.