"СЕДЕМ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗАНИ ОТ ПЪСТРОЦВЕТНАТА ДЪГА"

     Цар Слънчо светел с огромна мощ над света. Подкарвал колесницата си с вълшебни коне и огрявал Земята. Дарявал живот на всички живи твари, които живеели там.

      Преминавайки през една висока планина Слънчо прекършил един от лъчите си. От парченцето, което паднало се родило слънчевото дете. То било мъничко и красиво. Светело като баща си, но не притежавало неговата огромна мощ и сила.

     Слънчевото дете пътувало с цар Слънчо, но винаги било тъжно. Един ден баща му го попитал:
        -  Кажи ми защо винаги си тъжно?
        -  Искам да отида при хората - казало то.
     След дълги размишления цар Слънчо взел най-трудното решение - да го пусне при тях.
     Един ден прелитайки ниско над Земята със своята колесница той пуснал детето си като дар на хората. Детенцето му станало част от техните души. Когато човек се усмихва, заприличва на слънце.

     Това е така, защото във всеки човек, било възрастен или дете има частица от детето на Слънцето.

     Това разказва жълтата пътека на Дъгата.

      Автор: Лили Спасова