"СЕДЕМ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗАНИ ОТ ПЪСТРОЦВЕТНАТА ДЪГА"

     Живяло някога едно прасенце, което мечтаело да насади и отгледа поле от тикви - оранжеви и големи, приличащи на слънца.

     То много обичало да яде тиква. Докато другите прасенца се въргаляли в локви от кал и се цапали весело, то се трудело над своето тиквено поле.

     Прасчо упорито се грижел за своите оранжеви тикви. Другите прасенца му се подигравали, но той следвал мечтата си трудейки се и вярвайки, че ще успее в своето начинание. Прасчо изобщо не се повлиял от другите прасенца, които обичали да играят  в локвите от кал.

     - Хей, Прасчо! - подвиквали те. Стига си се трудил! Ела да играеш с нас.

     - Не мога, имам работа - отвръщал той на прасенцата.
     Прасчо вярвал, че в неговата градина ще се родят най-сладките, големи и красиви оранжеви тикви на света.
     И се родили тикви - прекрасни и оранжеви като слънца, сладки и вкусни като мед. Между тях имало една огромна тиква, толкова голяма, че Прасчо си направил къщичка от тиква. Той грижливо подредил  тиквената си къщичка и заживял в нея.

     - Видяхте ли? Докато вие играехте в локвите аз постигнах мечтата си благодарение на труд и постоянство – казвал той на другите прасенца.
     -  Прасчо, ти наистина успя. Благодарим, че ни даде да опитаме от вкусните оранжеви тикви.

     - Добре сте ми дошли! - така отвръщал Прасчо.
     Може би от оранжевите тикви и поради това, че Прасчо все си хапвал от тях, или от това че Прасчо живеел в тиквена къщичка постепенно от розово прасенце се превърнал в оранжево прасенце.
     - Вижте го целият е оранжев!

     А той бил не само оранжево прасенце, но и най-трудолюбивото прасенце на света.  Бил проумял, че за да осъществиш мечта са нужни труд и постоянство. Това разказва оранжевата пътека на Дъгата!

Автор: Лили Спасова