Имаше едно време един молив, който обичаше да пише чертички, да зачерква и да драска. Веднъж той си каза:
   "Сега ще напиша няколко точки."
   И той написа една голяма и една малка точка.
   - Ти ще бъдеш мама-точка - каза той на голямата точка, а ти -  обърна се към малката точка - детето-точка.
   Известно време точките бяха много щастливи.
   - Доволни сме, че сме точки! - казваха те. - Много по-хубаво е, отколкото да бъдеш права чертичка или драскулка.
   - Я не се превземайте! - скастри ги една драскулка, която стоеше наблизо. - Вие сте едни обикновени глупави точки. Така че си мълчете и се дръжте прилично.
   Те помълчаха малко, а после мама-точка каза:
   - Искам да отида да играя!
   - Не може! - отвърна детето-точка. - Аз съм детето. Затова само аз мога да отида да играя. Ти си мама-точка. Ти трябва да работиш и да се занимаваш само със сериозни неща.
   - Не искам! - каза мама-точка. - Отивам да играя.
   - Няма да ти позволя! - извика моливът и нарисува една окръжност около голямата точка, така че да не може да излезе.
   Тя се ядоса и си помисли:
   "Ами сега как да се измъкна оттука? Може би ако се разплача силно, сълзите ще прелеят окръжността и аз ще се измъкна?"
   И тя се опита да се разплаче. Ала нищо не излезе.
   - Няма смисъл да плачеш - каза окръжността, - защото попивателната хартия всичко ще изсуши.
   "Ако се сприятеля с окръжността - помисли си голямата точка, - може би тогава ще ме пусне да изляза. За да я полаская, ще и кажа: "Добро утро, мила окръжност. Как са днес твоите малки дъгички? А вътрешният Кръг добре ли е? Готов ли е вече Горният край? Ох, и това няма да помогне..."
   Точно тогава моливът си рече:
   "Иска ми се да напиша една приказка."
   Речено - сторено. После каза на малката точка:
   - Искаш ли да станеш точката на някоя удивителна?
   - С удоволствие! - съгласи се малката точка.
   - Чудесно! - каза моливът. - Ей сега ще отидеш там! - И той написа една удивителна, а точката отиде под нея.
   - Сега съм доволен! - каза моливът и продължи да пише приказката, ала тъкмо да я свърши и сложи последната точка, счупи му се връхчето.
   На моливът му стана много мъчно.
   - Не плачи! - утеши го гумата, която стоеше наблизо. - Ей сега ще изтрия част от окръжността и тогава голямата точка ще излезе и ще отиде в края на твоята приказка.
   - Добре! - съгласи се моливът. - Много ти благодаря, гумичке!
   Гумичката изтри част от окръжността, а голямата точка се измъкна и застана на края на приказката, написана от молива.
                                              И това е краят и на нашата приказка. Точка.

                                                                                                                             Доналд Бисет