Днес е "цветен Гьорги"!

   Един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата - Гергьовден. Може би това е един от най-празнуваните дни в страната.
   Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

   Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.

   Народът ни разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.
   Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. Централен момент в ритуалите е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината.Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата.На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва.
   Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.
   Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма - чесън, коприва, глог, къпина.
   Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през цялата година.
   На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави "на зелено" в църковния двор,  край селото, край кошарите.

   В народните поверия и легенди св. Георги Победоносец е змееборец и драконоборец. Именно по този начин се изобразява той по иконите - върху бял кон, убиващ ламята.
   Почитан е и е славен и от християни, и от мюсюлмани. Според житието на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженикна Христовата вяра и като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Така Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската. Затова и 6 май е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.


Може да не сте именици днес, може да не ядете агнешко или да не ви привличат военните паради, но това не пречи да посрещнем лятото! Сред природата, "на зелено" дет` се вика! За да сме здрави!