Е, върнахме се!

     Нали имаше невидяни кътчета, останали от предното ни посещение!

     Още от входа, следваме пътеката към "Къта на патките". Разочароваме се малко, защото се оказва, че няма патки... Но за сметка на това има жаби, водни кончета и водни лилии. Тихо местенце, с интересна природа. Високи иглолистни дървета, а под тях - нацъфтели папури. Бунгала с кичести градинки, а срещу тях - блато, огласяно от жабешки хор.

     Наслушали се на жабешкото крякане и жуженето на насекомите, изкачваме стълбите към горската пътека и поемаме към следващия "непосетен" обект.

     По пътя е топло и задушно. Вчера валя доста и сега всичката влага се надига от земята. Между храстите край пътя разпознаваме недоузрелите шипки и сини глогинки. А каменистата пътека се вие напред и нагоре. Свива в дясно и се озоваваме пред параклиса. Малка бяла къщурка, сред високите дървета. Изграден с благословията Господна, привлича вниманието със съвсем естествения и човешки вид на светците по иконите , с пъстрите стъкла на тесните прозорчета и кървавочервеният кръст на олтара. Запалваме свещичка за здраве и късмет. Присядаме на пейките отвън, за да се полюбуваме на морето, което се вижда като длан. Синьо, безкрайно и бляскаво под лъчите на слънцето.

     Отново прекарахме страхотно! И явно не се уморихме много, щом за финал, се състезавахме с хлапетата, тичайки към "розовото"дърво.

      И... Пак ще дойдем!