Ботаническата градина във Варна е създадена през 1977 г. на територията на съществуващ вече разсадник, а от 11 май 2002 г. е отворена за посещение и е обявена официално за първия в страната и на Балканите екопарк с обща площ 90 акра. Тук може да видите повече от 250 вида дървета и храсти от четири континента. Някои от най-популярните в градината са: Конският кестен, Испанската ела, Пинията, Мамонтовото дърво, Гинко-билоба, Величествена юка, Влакнеста юка, Ленкоранската албиция и много, много  други.
   Паркът е известен и с великолепната си колекция от над 250 вида ириси, цъфтящи в края на пролетта и началото на лятото. В оранжериите му се отглеждат повече от 600 екзотични растителни вида.

   Това е казано накратко и по научно му!

    А иначе - още когато прекрачиш символичния праг на парка, и шумът от натовареният булевард изчезва. Чуваш само вятъра в клоните, чуруликането на птиците, жуженето на насекомите и хрущенето на камъчетата и изсъхналите борови иглички под краката си. Накъдето и да погледнеш виждаш високи дървета, обширни поляни и синьо, синьо небе. Направо да не повярва човек как  в този забързан и пренаселен, прашен град, може да има красиво и спокойно място като това.

   Вземаме си малка карта на входа и тръгваме по пътеките... Табелките първо ни отвеждат "Под липите", а непосредствено до тях е "Езерото на духовете". Първото, което виждаме са големи бели фунийки, приютили безброй насекоми в чашките си. И... жабешкият хор, разбира се!

   Две жени са приседнали на пейка до самото езеро и с усмивка споделят на хлапетата, че духове не са видели, ама концертът си заслужавал!

   Целият бряг е покрит с избуяла папрат и зеленина.

   За съжаление нечии "мъртви" човешки души са намерили за уместно да изхвърлят празните си шишета в самото езеро... Грозно и тъжно...

   Послушали жабите, продължаваме по напечената пътека и сякаш се озоваваме в Дивия Запад. Слънцето прежуря, а наоколо са нацъфтели юки и кактуси. Подскачат скакалци и пече ли, пече.

   Бързаме да се скрием под сянката на дърветата. Надигаме шишетата с вода, а край нас летят пъстроцветни пеперуди и цъфтят цветя - питомни и диви, малки и големи, пъстри и ароматни.

   И... Ето я... Розовата градина! Едно от най-красивите места в цялата ботаническа градина, поне според мен. На където и да се обърнеш виждаш рози - бели, червени, жълти, розови, оранжеви, лилави... Залива те водопад от цветове и аромат...По алеите са посипани розови листенца, навсякъде жужат пчели, а въздухът е наситен с приказно ухание... Присядаме за кратка почивка на каменната пейка под кичеста розова беседка, дишаме с пълни гърди  и мечтаем...

   С неохота се откъсваме от вълшебната розова градина и продължаваме нашата разходка, следвайки картата... Пътеката ни отвежда до къта, наречен "Рибарски спомени". Дървени  пейки и маси предлагат отмора до нацъфтелите папури. Малко мостче те превежда над подскачащото поточе. Спираме на него, за да се порадваме на играта на водните кончета. Лъскави, сини, зелени, те се стрелкат над водата и бляскат като малки скъпоценни камъчета. Протягаме ръце, с желанието да уловим някое, но те са невероятно бързи и изчезват за миг, с едно трепване на нежните им крилца. 

   Сред цялата тази красота има място и за мъничко история. Минаваме край разкопките на стара римска гробница, а при барбекюто "Делвите", под малък дървен навес откриваме две почти напълно възстановени огромни делви... Какво ли са съхранявали в тях преди много, много години?...

   Дълга разходка... Уморени, си избираме най-плътната сянка, разпъваме постелката за пикник и се опваме по гръб. Гадаем на какво приличат облаците и се смеем, когато слънцето надникне измежду листата.

   Хубава разходка, хубава почивка... Останаха невидяни още много красиви кътчета... Ще са ни стимул скоро пак да отидем там... Заслужава си глътката свежест и зеленина в забързаното, прашно и сиво ежедневие.  Препоръчвам!