Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българската държава. Много вероятно е тя да е изградена на мястото на старо славянско селище, което българите заселват след навлизането си в Мизия. От основаването на българската държава през 681 от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения.

     Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, където, въпреки че няма естествена преграда пред врага, са построени три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни плочи, образуващи висока около 2,5 м. крепостна стена, като във всички стени има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 23 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби. Голямата базилика в Плиска например е изградена на около 2 км извън стените, а тя е била централна обществена сграда. Тези факти говорят, че столицата е била вероятно над 100 кв. км, колкото е съвременният град Варна.

     Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.

     Дворецът на хан Крум е построен върху 500 кв. м. и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на хан Омуртаг (814 - 831) се свръзва второто разширяване на града. Той довършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във вътрешния град най-добре запазената сграда е големият дворец. Във външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради.

     Край източната порта на Външния град се намира Голямата базилика. Това е религиозно-дворцов комплекс, включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир. Завършена е около 875 г. и със своите 2920 кв. м е била най-голямата християнска катедрала в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 год. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.

     Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Това е една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Има хипотеза, че това са останките от непознат тип български езически храм. Преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. Откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум - гробница на светец, загинал като мъченик за вярата.

     Друга теория обаче, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските ханове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че досега не е бил откриван мавзолей на български хан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.

Източник на статията : Уикипедия