Съвсем подходящ за семеен туризъм, малко история и много снимки!
"Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.
Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“).
Крепостта се намира над Провадия – функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ започва от XI в. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар. Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър ІІ. През 1366 г. тук са затворени трима знатни рицари начело с маршала на Бургундия, за които е платен откуп 2400 златни перпера. През 1388 г. крепостта е завладяна от турците. През 1409 г. в резултат на въстание за кратко пак е българска твърдина за около три години. Крепостта се използва до края на XVII в., след което окончателно е изоставена. Над съвременния български град Провадия на планинско плато, оградено от всички страни със скали, в късноантичната епоха е издигната солидна крепост. Тя получила доста прозаичното име Проватон, което на гръцки означава "Овча крепост". Българите на Аспарух възприели направения вече от славяните буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч. От крепост убежище, Овеч бързо се превръща в голямо селище с постоянно население. То е споменавано като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.
Какви са причините за необичайния възход на Овеч? Той е близо до първите две столици на държавата ни - Плиска и Преслав, а столиците и в онази епоха са "засмуквали" население, както и днес. Но което е още по-важно - Овеч е само на трийсетина километра от Варна. Тази именно геостратегическата позиция е причината владетелите да изградят крепостта и да стимулират развитието на Овеч. Варна става българска още в 681 г., но държавните мъже и в Плиска, и в Преслав, а и във Велико Търново си дават сметка, че трудно ще я удържат при десант на византийския флот. Византия разполага с най-малко 2000 кораба в Черно море, а България с нито един. Варна не би могла да издържи атака на 30-40 000 византийски бойци. И действително византийците често превземат Варна, дори когато сухоземната граница минава по билата на Странджа, Сакар и Родопите. Варна остава във владение на византийците чак до Великден 1202 г., когато българите при цар Калоян владеят почти цяла Тракия. На българските управници им е било ясно, че през Варна, заобикаляйки естествената ни защитна линия Стара планина, византийската армия бързо може да се придвижи до Плиска и Преслав (на 80-100 км от Варна) или до Търново (200 км), по сравнително равен терен. Ето защо българите изграждат и поддържат Овеч. Обсадата на такава крепост е била безнадеждна работа. Овеч бил труден за превземане, а след две седмици тъпчене пред стените му византийците виждали по околните хълмове знамената на столичните български полкове, за чиято мобилизация Овеч спечелил достатъчно време. На попадналите в такъв "сандвич" византийци не им оставало нищо друго, освен да хукнат обратно към Варна.
Овеч паднал под турска власт през 1388 г., когато тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие. „Неверниците“, според турския хронист Нешри, се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби. Турците поддържали крепостта още стотина години, но когато българските земи станали дълбок тил на империята, тя била изоставена. Българското ѝ население създало днешния град Провадия."
