Много безотговорен човек съм значи! Розичка ме покани още преди 6 дни, да се включа в блогърската "щафето-игра", а аз все не сколасвах и не сколасвах!
Дори се наложи да ми напомнят!
Засрамих се!
Та... Ето ги моите 6 малки неща, които ме радват!!! Ама - малки! Нали така сме се разбрали!?!
1. Миризмата на какао!
Мога да не ям шоколад /трудно е, ама.../, обаче миризмата на какаото ме докарва до "духовен оргазъм". Отварям буркана, пъхам носа си вътре и душа като наркоман! Тази моя страст, без малко да доведе до най-откаченото самоубийство от моя страна! Един ден реших както си душа, да налапам цяла супена лъжица от този горчив, но... мммм... така ароматен фин прашец. Ама от лакомия ли, от к`во ли, вдишах... И стана - мама мия! Полепи ми се по всички лигавици. Ужас направо! Без малко да си се спомина с лъжицата в ръка! После сума ти време ме боля гърлото!... Но все още обожавам миризмата на какао!
2. Водата!
Във всичките и измерения! Водата за пиене - студена, с тракащи кубчета лед. Душът в банята - хладен, задължително хладен в тия убийствени жеги. Водата в морето - на пясъка само под чадъра, ама в морето - плис, пляс! Дъждът - оня ден имаше голяма лятна буря, а аз стоях на терасата и буквално го пиех с очи! Снегът - все пак е замръзнала вода! Предпочитам го пред жегите... Абе - вода да е!
3. Пипането на дървета!
Ама не на "дървета" от мъжки пол! А на истински дървета. Обичам, минавайки край дърво, да протегна ръка и да докосна кората му. Грапава, хладна, жива! Скоро ще започна и да ги прегръщам!
4. Подарък, който не очаквам и за който понятие си нямам какво може да е!
Явно детето още живее в мен. Все се мъчат да изкопчат желанията ми, за да ми вземат нещо, кото харесвам. Аз обаче предпочитам да е изненада. Ако ще да е най-голямата "глупост" на света Затова, когато аз подарявам, пазя ГОЛЯМА тайна!
5. Снимането!
И при това тази моя мания се засилва с всеки изминал ден! Събирам метални левчета в буркан за "голямо" фото. И силно се надявам, че до няколко месеца този... хм... не толкова таен подарък, ще е в ръцете ми! Усещам се как вървейки или возейки се в кола, си мисля за кадрите /буквално/, които виждам! Сега се боря със стеснителността си, която на моменти ми пречи да си извадя фотоапаратчето от чантата... Луда съм, мА не ми забелязвайте!
Ама на магистралата спрях - просто не можех да подмина нацъфтелите слънчогледи!
И 6. Най-трудното, не защото не знам какво да напиша, а защото не мога да избера от многото дребни нещица, които обичам и които ме радват!... Хм... Избирам, избирам ... Малките котенца!
Обичам котките - едновременно копринени, мъркащи, гальовни и в същото време диви, с остри нокти и своенравни. А малките котета са... Абе - сладурковци от всякъде! Колкото и да съм забързана и умислена, видя ли котенце на улицата - усмивката ми е зад ушите!... По същия начин се усмихвам, когато пипам дървета... Ония истинските! ...
Т`ва е - на бързо и хич не изчерпателно! Ама обещанията трябва да се спазват!
Хвана ме или по-скоро накара ме да се замисля...Между другото много интересна игра.
Още веднъж благодаря за поканата!
http://petyal.blogspot.com/2009/07/6.html
Доволна съм!